2024 Автор: Adelina Croftoon | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 02:05
В Горни Алтай има невероятно кътче от природата - долината Чулишман. Тук е много красиво, а климатът е подобен на субтропичния. По него тече дълбоката река Чулишман. Влива се в перлата на Сибир - езерото Телецкое.
Село Баликчи е на около десет километра от езерото. Областният център е на 120 километра оттук. До 90 -те години там нямаше път, яздеха коне. Освен това по пътя беше необходимо да се пресече много бурната планинска река Башкаус.
През юни 1969 г. имаше голямо наводнение, реките се изляха от бреговете си. Много животновъдни лагери и половината от селото бяха под вода. Тогава работих като председател на селския съвет на Баликчи. Наводнението помете новоизградения дървен мост през Башкаус, събори телефонните стълбове. Бяхме откъснати от областния център. От другата страна на Башкаус е село Кок-Паш, където телефонната комуникация, доколкото знаехме, все още работеше.
С секретаря на партийната организация Гаврил Мойсеевич Сугунушев и аз решихме някак да преминем през Башкаус, за да съобщим по телефона на районното ръководство за извънредната ситуация. Качихме се на брега на коне. Реката заври, помете всичко по пътя си, водата е тъмна, дъното не се вижда. Гаврил Мойсеевич казва:
- Нямаме какво да правим тук. Хайде да се приберем.
Аз обаче плувах добре и, разбира се, се надявах на коня си. Събличаше се за гащите, връзваше дрехите си за седлото. Исках само да изпратя коня във водата, Гаврил Мойсеевич ми препречва пътя:
- Няма да те пусна. Да се удавя - как мога да бъда? Какво ще кажа на хората и на вашите роднини?
Те стояха дълго, убеждавайки се един друг. Въпреки това го убедих.
Конят влезе във водата и заплува. Легнах на гърба му и с ръце и крака, колкото можех, се вкопчих в мощното течение, за да не ме откъсне от него. Все още беше много далеч до отсрещния бряг, но тук има водовъртеж … Виждам - конят е загубил референтната си точка, не знае по кой път да плува. Разбирам, че сега и двамата ще отидем на дъното.
Не бях, мисля. Станах на седлото и скочих настрани. По някакъв начин се ориентирах, доплувах до брега. Виждам, че конят е далеч от мен. Усещам, че ръцете ми вече са уморени, течението ме носи. Неволно избухнах: „Ене, ен!“- тоест "мама, мама!"
И преди съм бил в екстремни ситуации, но никога не съм се обаждал на майка си. И тогава, след думите ми, през кипящия шум на водата, чух отнякъде далечен женски глас: „Не удебелен шрифт?“("Какво стана?")
Другарят се оказа бъбрив
Тогава сякаш се събудих от сън. Умората изчезна, започнах да гребем с две ръце. Плуваше до брега, грабваше някакъв камък и излизаше от водата. Исках да легна малко след всичко, но ми хрумна мисълта: къде е моят кон? Скочих и хукнах по брега, извиквайки:
- Къде си, къде си?
Отново чувам:
- Не удебелени?
Ето, моят кон вече е пред мен. Бедният човек, виждате, също имаше трудности, страните все още си отиват.
Така че ние двамата се озовахме на десния бряг на Башкаус в село Кок-Паш. Тук живееше леля ми Клаудия. Вместо да ме съжалявате, виждайки, че и двамата сме мокри, нека ми се скараме.
Информирах регионалния център за наводнението. Плувах обратно в лодка. Оставих коня на леля си. Съгласихме се с Гаврил Мойсеевич, че той няма да каже на семейството ми за този инцидент. Трябваше да остана в селския съвет по работа, прибирам се вечер и оставям близките си да ме обучават, какво, казват те, за героизъм? Гаврил Моисеевич не можа да устои - все пак им дрънка.
Толкова време е минало и все още си мисля: наистина ли съм чувал въпроса: "Не смело?" И кой спаси мен и коня?
Препоръчано:
Бебетата -тройни веднага видяха чудовището на стената и реакцията им уплаши както майката, така и потребителите на интернет
Наскоро онлайн беше публикуван 5-минутен запис на детегледачка (вижте по-долу), която стои в стаята на три малки тризначки. Посред нощ момичетата се събудиха от нещо и се изкачиха от леглата си, а след това видяха нещо на стената или близо до стената. Момичетата изпищяха от страх, след това насочиха пръсти към голата стена и разговаряха с това създание. И тогава те започнаха да се опитват да атакуват „чудовището“с бягащ старт. Когато майката на момичетата изгледа това видео, тя беше ужасно уплашена и започна да разпитва
Майката е сигурна, че е снимала ангела до леглото на болната си дъщеря
Сара Данбъри от Грантъм, Линкълншир, Англия, е уверена, че е направила снимка на небесен ангел, който се появи над 19-годишната й дъщеря Ейми, която се бореше с много рядка форма на рак. Сара реши да изпрати на съпруга си Ейдриън снимки от хотелската стая, където тя и Ейми живееха, докато тя беше на медицинско изследване в лондонската Кралска безплатна болница. Когато по -късно разгледа снимките си, тя видя светлина, която витаеше между нея и Ейми
Камерата засне малко момиченце в гробището, в което майката идентифицира дъщеря си, която беше убита преди две години
Тази призрачна история се разигра в Ню Мексико, САЩ и наскоро стана вирусна в социалните мрежи. Очевидно камера за видеонаблюдение е заснела в местните гробища призрака на малко момиченце, убито две години по -рано. 2 -годишната Фавиола Родригес, която живееше в Лас Крусес, почина през 2018 г. при тежки обстоятелства. Майката на Фавиола, Сандра Гонсалес, беше спешно повикана на работа една вечер и тя беше принудена да напусне дъщеря си под надзора на гаджето си, 23-годишната Лало Ен
На снимката на осиновената си дъщеря майката видя лицето на собствената си дъщеря, която й се роди след 3 години
Преди 10 години Лора Кисе от Скарбъроу, Северен Йорк, направи снимка на 5-годишната си осиновена дъщеря Айша, облечена в красива синя рокля. На заден план, до вратата, снимката показваше лицето на друго момиче, на 6-7 години, което имаше руса права коса. Но тогава Лора не забеляза нищо необичайно в картината. Три години по -късно се ражда собствената й дъщеря Софи, която имаше права руса коса. Наскоро Софи навърши седем години и майка й, гледайки старата е
Плачът на бебето извади майката от комата
Поради рядко усложнение след операцията тази жена изпадна в кома и лекарите вече не се надяваха на нищо. Когато обаче чула бебето си да плаче, тя мистично се събудила. Майчиният инстинкт жителката на Северна Каролина Шели Каули не успя да се събуди след цезарово сечение и изпадна в кома. Тя получи стандартна доза анестезиращо лекарство, но по време на операцията в тялото й се образува кръвен съсирек, който влезе в мозъка, което доведе до кома