Странни игри на времето

Съдържание:

Видео: Странни игри на времето

Видео: Странни игри на времето
Видео: ТОП 10 страшных игр, в которые НЕ СТОИТ играть одному 2024, Март
Странни игри на времето
Странни игри на времето
Anonim
Странни игри във времето - време, пътуване във времето
Странни игри във времето - време, пътуване във времето
Image
Image

Два пъти ми се наложи да преживея не връщане към миналото, а по -скоро странен контакт с него. По някаква причина капризната съдба искаше да избере 1988 година.

Първият инцидент ми се случи през юни 2006 г. Моят петгодишен син и аз често ходехме на разходка до детската площадка близо до съседната къща.

Пътят до него минаваше покрай няколко магазина - хранителни стоки, обувки и цветя. Често в близост до магазините търговци на всякакви дребни неща - батерии, кухненски прибори, трикотаж и т.н. Така че този път на площадката имаше двама продавачи. Единият продава батерии, другият дрехи. Когато се приближих, продавачката на облеклото ме попита:

- Бихте ли имали нещо против да гледате стоките ми, докато отида да си взема сладолед? Само пет минути!

Нямах къде да бързам и се съгласих. И тъй като нямаше какво да направи, тя започна да разглежда стоките. На масата лежаха най -обикновените блузи. Но до масата имаше голяма кутия - дървена, лакирана, с капак на панти. Там лежаха някои други неща. Неспособен да устоя, бръкнах там и извадих тъмносиня рокля с изрез на гърба, обшита със златна мрежа. Изненадващо, това беше от същия материал, който майка ми носеше в младостта си, от нагънат!

Започнах да преглеждам стоките в чекмеджето - уау, черно яке, украсено със златни верижки, с огромни подложки за рамо - също по модата на 80 -те! Чудя се откъде тази леля взе такива неща? Междувременно тя се появи:

- Благодаря ти много! Между другото, бихте ли искали да купите нещо? Имам нещо - 100 рубли!

- И какви са тези неща, откъде са?

„Ние продаваме това от склада“, отговори продавачката.

Странно, не взех пари за разходка, но когато сложих ръка в джоба си, намерих точно 100 рубли в нея. Знак на съдбата, виждате ли. Тъй като това се случи, отново погледнах в чекмеджето и извадих жълт костюм от шифон с раирана яка - отново по модата на 80 -те години.

- И това също е само 100 рубли? - Бях изненадан, като знаех отлично колко струва естественият шифон.

- Да, да, вземете го скоро! - внезапно забърза търговката.

Вземайки прекрасен костюм (в края на краищата подложките могат да бъдат откъснати), побързах към детската площадка. Докато синът ми проучваше пясъчника, реших да изляза и да обмисля покупката си. Костюмът се оказа американски. Година на производство - 1988. Етикетът беше леко набръчкан, но самият костюм изглеждаше чисто нов.

И тогава моята приятелка Соня и дъщеря й Ариадна дойдоха на сайта. Момичето също се качи в пясъчника, а Соня, като видя моята покупка, заби:

- О, какъв костюм скъсах! Истински шифон и какъв дресинг! Това е Америка, уау! И скъпо ли беше?

- Само сто рубли. Леля стои в магазин за цветя и продава стоки от някакъв склад. Всичките сто.

- Ха, не може да бъде! - скочи Соня. - Само сто рубли за "държавен" шифон? И не сте виждали, все още има същия?

- Така мисля…

- Ти седи с Ариадна, аз веднага! - каза Соня и се втурна към цветния магазин. Тя се върна оттам много бързо, напълно разстроена.

- Пошегувах се с мен, а? тя попита. - Там няма леля с нещата!

- Е, това означава, че тя вече е заминала. Спомням си, че тя ме побърза.

- Да, изобщо я нямаше! - избухна раздразнено Соня. - попитах всички и никой не видя лелята със стоката на сайта.

- Значи те лъжа, какво мислиш? - вече се възмутих. - Бях там преди десет минути, откъде дойде костюмът?

"Не знам, там няма никой!" - отсече Соня и обидено се обърна от мен.

Вече беше доста странно и аз, като взех сина си, сам отидох до магазина. От лелята и нейните стоки, както каза Соня, наистина не е останала и следа. Отидох до втория хокер.

- Кажете ми, виждали ли сте жена тук с продукт? Имала ли е такава дървена кутия?

- Не, тази сутрин търгувам сам тук!

След това отидох в магазин за цветя, по стълбите на който двама мъже продаваха разсад точно срещу изчезналия соколовник.

- Кажете ми, виждали ли сте жената тук с кутията, която стоеше пред вас?

Мислейки, мъжете отговориха:

„Но жената с кутията беше тук вчера!

-Не, днес, преди около 15 минути?

- Тук нямаше никой!

Напълно зашеметена от случващото се, обърнах се към сина си:

- Сони, но наскоро с теб видяхме леля, която си купи сладолед. Тогава взех костюма от нея. Виждали ли сте тази леля?

- Да, мамо, забелязах, че е купила сладолед в чаша за вафли, изобщо не е вкусно! - отговори ми хлапето.

И това беше краят. Излишно е да казвам, че никой никога не е виждал тази жена отново, а шифонов костюм от 1988 г. се настани в летния ми гардероб?

Image
Image

Почивай на Селигер

Вторият инцидент се случи година и месец след първия, следващото лято, когато аз и семейството ми бяхме доведени във ваканционната къща на Селигер. Трябва да кажа, че отдавна беше затворен за ремонт и това лято се отвори след дълга пауза.

Настанихме се в малка къща от рамкови панели. Имаше три легла, два стола и нощно шкафче - пълен минимализъм, оскъдно обзавеждане, дори тоалетната беше в двора. След като пристигнахме, нямаше какво да се прави, те започнаха да се установяват. Вечерта влажна мъгла се издигна към нас от езерото. От централната сграда през вискозния воал дойде музиката на групата Mirage. Боже мой, от сто години не съм чувал това: „Музиката ни обвърза, тя се превърна в наша тайна, повтарям на всички убеждения: няма да се разкъсваме, не!“

- Това е като през 80 -те! - пошегува се съпругът, а после се почука на вратата ни.

- Тя донесе бельо! - радостно каза румената прислужница. - Тук, абсолютно ново, вие сами ще откъснете етикетите, ясно?

Взех от нейните ръце три чисто нови хрупкави комплекта (за мен - розово, за съпруга ми - синьо, за сина ми - зелено), аз механично откъснах етикетите и се втренчих в тях с недоумение.

- Но … тук датата е 1988!

- И какво? - съпругът изобщо не се изненада. - Затваряха за ремонт, а явно преди това бяха купили бельото и още не са го използвали.

- Но вижте, бельото е напълно ново, хрупкаво, хартията върху етикетите е просто отпечатана, дори оцветява пръстите ви с боя. Как бельото, което е било в склада 20 години, може да се счупи като ново?

Разпънахме бельото и в този момент „Мираж“се промени на Барикин - „Ще карам мотора си дълго време, ще го спра на отдалечени поляни: ще набера цветя и ще подаря букет на момичето, което обичам !”

- Виждате ли, те имат и стари записи, и спално бельо - засмя се съпругът, - Определено се върнахме в миналото.

Тогава се сетих, че обещах, веднага щом се установим, да се обадя на майка ми в Москва. Когато набрах номера на мобилния й телефон, чух глас:

- Набраният от вас номер не съществува!

Изненадан, отново набрах номера на майка си - същия отговор. Тогава реших да се обадя на домашния си телефон. По телефона ми отговори непозната жена и отговори на въпроса ми, че „такива хора не живеят тук“. Обадих се отново, посочих номера и получих същия отговор: номерът е същият, но майка ми не живее там. Тогава съпругът ми ме попита:

- Какво ти е с косата?

Хванах главата си с ръка и - о, ужас! - предната нишка беше по -къса от останалите и се издигаше над челото. Това беше същата глупава ресница, която си отрязах, когато се прехвърлих от един институт в друг. Спомням си, че бретонът не ми подхождаше абсолютно и никога повече не съм си поставял подобни експерименти.

Бързах към огледалото на стената. Предната нишка определено е по -къса от останалите - това е нарастващ взрив! Но самото лице също се е променило. Стана по -свежа, по -млада! Обърнах се към съпруга си:

- Мисля, че си прав: определено завършихме през 1988 г. Музика от там, спално бельо от там, телефони не са свързани, все още не сме се преместили в сегашния си апартамент, а бретонът се появи сам по главата ни …

- Е, аз и нашият син?

И тогава наистина имаше над какво да се замислим: ако пак е 1988 г., значи още не съм женен и нямам син! Междувременно съпругът и синът определено бяха там и този контрааргумент толкова успешно опроверга „квантовия скок“, че, успокоен, си легнах.

Първото нещо, което направих на следващата сутрин, беше да хвана косата си. Нямаше бретон. Взех мобилния си телефон и след няколко секунди почувствах облекчение, като чух притеснения глас на майка си:

- Всичко наред ли е там? Опитах се да ви се обадя вчера и бях информиран, че набраните номера не съществуват!

-Да, добре сме, просто … паднахме във времева дупка!

Все още не мога да обясня нито първия, нито втория случай.

Препоръчано: