2024 Автор: Adelina Croftoon | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 02:05
Два пъти ми се наложи да преживея не връщане към миналото, а по -скоро странен контакт с него. По някаква причина капризната съдба искаше да избере 1988 година.
Първият инцидент ми се случи през юни 2006 г. Моят петгодишен син и аз често ходехме на разходка до детската площадка близо до съседната къща.
Пътят до него минаваше покрай няколко магазина - хранителни стоки, обувки и цветя. Често в близост до магазините търговци на всякакви дребни неща - батерии, кухненски прибори, трикотаж и т.н. Така че този път на площадката имаше двама продавачи. Единият продава батерии, другият дрехи. Когато се приближих, продавачката на облеклото ме попита:
- Бихте ли имали нещо против да гледате стоките ми, докато отида да си взема сладолед? Само пет минути!
Нямах къде да бързам и се съгласих. И тъй като нямаше какво да направи, тя започна да разглежда стоките. На масата лежаха най -обикновените блузи. Но до масата имаше голяма кутия - дървена, лакирана, с капак на панти. Там лежаха някои други неща. Неспособен да устоя, бръкнах там и извадих тъмносиня рокля с изрез на гърба, обшита със златна мрежа. Изненадващо, това беше от същия материал, който майка ми носеше в младостта си, от нагънат!
Започнах да преглеждам стоките в чекмеджето - уау, черно яке, украсено със златни верижки, с огромни подложки за рамо - също по модата на 80 -те! Чудя се откъде тази леля взе такива неща? Междувременно тя се появи:
- Благодаря ти много! Между другото, бихте ли искали да купите нещо? Имам нещо - 100 рубли!
- И какви са тези неща, откъде са?
„Ние продаваме това от склада“, отговори продавачката.
Странно, не взех пари за разходка, но когато сложих ръка в джоба си, намерих точно 100 рубли в нея. Знак на съдбата, виждате ли. Тъй като това се случи, отново погледнах в чекмеджето и извадих жълт костюм от шифон с раирана яка - отново по модата на 80 -те години.
- И това също е само 100 рубли? - Бях изненадан, като знаех отлично колко струва естественият шифон.
- Да, да, вземете го скоро! - внезапно забърза търговката.
Вземайки прекрасен костюм (в края на краищата подложките могат да бъдат откъснати), побързах към детската площадка. Докато синът ми проучваше пясъчника, реших да изляза и да обмисля покупката си. Костюмът се оказа американски. Година на производство - 1988. Етикетът беше леко набръчкан, но самият костюм изглеждаше чисто нов.
И тогава моята приятелка Соня и дъщеря й Ариадна дойдоха на сайта. Момичето също се качи в пясъчника, а Соня, като видя моята покупка, заби:
- О, какъв костюм скъсах! Истински шифон и какъв дресинг! Това е Америка, уау! И скъпо ли беше?
- Само сто рубли. Леля стои в магазин за цветя и продава стоки от някакъв склад. Всичките сто.
- Ха, не може да бъде! - скочи Соня. - Само сто рубли за "държавен" шифон? И не сте виждали, все още има същия?
- Така мисля…
- Ти седи с Ариадна, аз веднага! - каза Соня и се втурна към цветния магазин. Тя се върна оттам много бързо, напълно разстроена.
- Пошегувах се с мен, а? тя попита. - Там няма леля с нещата!
- Е, това означава, че тя вече е заминала. Спомням си, че тя ме побърза.
- Да, изобщо я нямаше! - избухна раздразнено Соня. - попитах всички и никой не видя лелята със стоката на сайта.
- Значи те лъжа, какво мислиш? - вече се възмутих. - Бях там преди десет минути, откъде дойде костюмът?
"Не знам, там няма никой!" - отсече Соня и обидено се обърна от мен.
Вече беше доста странно и аз, като взех сина си, сам отидох до магазина. От лелята и нейните стоки, както каза Соня, наистина не е останала и следа. Отидох до втория хокер.
- Кажете ми, виждали ли сте жена тук с продукт? Имала ли е такава дървена кутия?
- Не, тази сутрин търгувам сам тук!
След това отидох в магазин за цветя, по стълбите на който двама мъже продаваха разсад точно срещу изчезналия соколовник.
- Кажете ми, виждали ли сте жената тук с кутията, която стоеше пред вас?
Мислейки, мъжете отговориха:
„Но жената с кутията беше тук вчера!
-Не, днес, преди около 15 минути?
- Тук нямаше никой!
Напълно зашеметена от случващото се, обърнах се към сина си:
- Сони, но наскоро с теб видяхме леля, която си купи сладолед. Тогава взех костюма от нея. Виждали ли сте тази леля?
- Да, мамо, забелязах, че е купила сладолед в чаша за вафли, изобщо не е вкусно! - отговори ми хлапето.
И това беше краят. Излишно е да казвам, че никой никога не е виждал тази жена отново, а шифонов костюм от 1988 г. се настани в летния ми гардероб?
Почивай на Селигер
Вторият инцидент се случи година и месец след първия, следващото лято, когато аз и семейството ми бяхме доведени във ваканционната къща на Селигер. Трябва да кажа, че отдавна беше затворен за ремонт и това лято се отвори след дълга пауза.
Настанихме се в малка къща от рамкови панели. Имаше три легла, два стола и нощно шкафче - пълен минимализъм, оскъдно обзавеждане, дори тоалетната беше в двора. След като пристигнахме, нямаше какво да се прави, те започнаха да се установяват. Вечерта влажна мъгла се издигна към нас от езерото. От централната сграда през вискозния воал дойде музиката на групата Mirage. Боже мой, от сто години не съм чувал това: „Музиката ни обвърза, тя се превърна в наша тайна, повтарям на всички убеждения: няма да се разкъсваме, не!“
- Това е като през 80 -те! - пошегува се съпругът, а после се почука на вратата ни.
- Тя донесе бельо! - радостно каза румената прислужница. - Тук, абсолютно ново, вие сами ще откъснете етикетите, ясно?
Взех от нейните ръце три чисто нови хрупкави комплекта (за мен - розово, за съпруга ми - синьо, за сина ми - зелено), аз механично откъснах етикетите и се втренчих в тях с недоумение.
- Но … тук датата е 1988!
- И какво? - съпругът изобщо не се изненада. - Затваряха за ремонт, а явно преди това бяха купили бельото и още не са го използвали.
- Но вижте, бельото е напълно ново, хрупкаво, хартията върху етикетите е просто отпечатана, дори оцветява пръстите ви с боя. Как бельото, което е било в склада 20 години, може да се счупи като ново?
Разпънахме бельото и в този момент „Мираж“се промени на Барикин - „Ще карам мотора си дълго време, ще го спра на отдалечени поляни: ще набера цветя и ще подаря букет на момичето, което обичам !”
- Виждате ли, те имат и стари записи, и спално бельо - засмя се съпругът, - Определено се върнахме в миналото.
Тогава се сетих, че обещах, веднага щом се установим, да се обадя на майка ми в Москва. Когато набрах номера на мобилния й телефон, чух глас:
- Набраният от вас номер не съществува!
Изненадан, отново набрах номера на майка си - същия отговор. Тогава реших да се обадя на домашния си телефон. По телефона ми отговори непозната жена и отговори на въпроса ми, че „такива хора не живеят тук“. Обадих се отново, посочих номера и получих същия отговор: номерът е същият, но майка ми не живее там. Тогава съпругът ми ме попита:
- Какво ти е с косата?
Хванах главата си с ръка и - о, ужас! - предната нишка беше по -къса от останалите и се издигаше над челото. Това беше същата глупава ресница, която си отрязах, когато се прехвърлих от един институт в друг. Спомням си, че бретонът не ми подхождаше абсолютно и никога повече не съм си поставял подобни експерименти.
Бързах към огледалото на стената. Предната нишка определено е по -къса от останалите - това е нарастващ взрив! Но самото лице също се е променило. Стана по -свежа, по -млада! Обърнах се към съпруга си:
- Мисля, че си прав: определено завършихме през 1988 г. Музика от там, спално бельо от там, телефони не са свързани, все още не сме се преместили в сегашния си апартамент, а бретонът се появи сам по главата ни …
- Е, аз и нашият син?
И тогава наистина имаше над какво да се замислим: ако пак е 1988 г., значи още не съм женен и нямам син! Междувременно съпругът и синът определено бяха там и този контрааргумент толкова успешно опроверга „квантовия скок“, че, успокоен, си легнах.
Първото нещо, което направих на следващата сутрин, беше да хвана косата си. Нямаше бретон. Взех мобилния си телефон и след няколко секунди почувствах облекчение, като чух притеснения глас на майка си:
- Всичко наред ли е там? Опитах се да ви се обадя вчера и бях информиран, че набраните номера не съществуват!
-Да, добре сме, просто … паднахме във времева дупка!
Все още не мога да обясня нито първия, нито втория случай.
Препоръчано:
Проблем в матрицата: Хора, които се държат като персонажи от компютърни игри
Терминът NPC ще бъде добре известен на всички почитатели на ролевите компютърни игри; той обозначава герой, който е програмиран да изпълнява само ясно определени действия: застанете на портата и издайте задачи на играча, разходка из селото със същия диалог , и така нататък. Според поддръжниците на теорията, че всички ние живеем в Матрицата, тоест в симулация на света, NPC могат да бъдат намерени и сред хората. Те всъщност се държат така, сякаш не са играчи в компютърна игра. И има много такива истории. По -долу пренесено
Схема на машина на времето, рисунки на ангели и други странни неща от кутия, намерена в кофа за боклук
Понякога хората се натъкват на произволно хвърлени неща, които може да им се струват интересни или ценни, но понякога такива находки са ужасно шокиращи със своята странност. Така се случи с тази дървена кутия, която беше намерена хвърлена в кофата за боклук и която все още остава неразгадана загадка, предизвиквайки все повече въпроси. Тази странна история започва през 2013 г., когато мъж на име Дан Уикъм публикува в интернет история за това как неговият приятел е намерил любопитен човек в купчина боклук
Бейзболистът прави странни твърдения за извънземните и пътуването във времето
Бившият популярен американски бейзболист Хосе Кансеко написа в туитър на 30 януари 2019 г. няколко странни публикации за извънземни и пътуване във времето, което предизвика много внимание от страна на неговите фенове и уфолози. Като се има предвид, че преди Кансеко не беше напълно незаинтересован от тази тема и посланията му далеч не бяха хумористични, някои уфолози стигнаха до извода, че бейзболистът е научил или преживял нещо паранормално, вероятно отвличане на извънземни
Невро игри или мозъкът като джойстик
Сензорни екрани? Виждал. Безжични контролери? Отдавна не е новина. Миналата седмица Сан Франциско беше домакин на изложба и конференция, посветена на невроигрите, които вече се наричат следващото поколение компютърни игри. Според организаторите на събитието NeuroGaming 2013 Conference and Expo, хардуерен и софтуерен комплекс, който наблюдава и отговаря на електрически и химически сигнали на човешкото тяло. ще направи за игрите това, което синхронното заснемане направи за кинематографията своевременно
Игри на съдбата: Невероятното спасяване на 15 души в Небраска
На 1 март 1950 г. в 19:25 ч., Тиха и спокойна вечер в Беатрис, Небраска, е нарушена от мощна експлозия. Силата на експлозията беше такава, че прозорци бяха разбити в много къщи в целия град и излъчването на местната радиостанция беше прекъснато. Епицентърът на експлозията беше в баптистката църква на Уест Сайд, която веднага бе обхваната от пламъци и от която останаха само овъглени купчини дъски и тухли. Причината за експлозията не е напълно установена, но пожарникарите са съгласни, че е много