"И изведнъж се чу мек, далечен, но бързо приближаващ се и стана много силен звук, който се превърна в писъци с различна тоналност. Това бяха дяволски, напълно неземни писъци, които не можеше да издаде нито едно човешко гърло. Викове, които оставяха звънене в ушите.заради оглушителността си те вървяха отстрани на лейката.
Работниците на стригането на овце се страхуваха, че писъците ще им спукат ушните барабани, но бяха твърде уплашени, за да бягат. Постепенно крясъците намаляха, докато не се превърнаха в странни, дрезгави стонове. След още няколко мига всичко замлъкна и настъпи смъртна тишина."
Тази история е публикувана през 1947 г. в австралийския вестник The Sydney Morning Herald и описва как две стригачи на овце се разположили през нощта на брега на малката водопоя Вилга, в централно-западната част на Куинсланд. Това се случи през 1890 -те години.
След като зловещите писъци утихнаха, стригачите бързо събраха вещите си и раздадоха парченцата от това място. Това обаче не беше първият и далеч от последния път, когато хората чуха ужасни писъци на водопоя на Вилга, за разлика от всичко друго. И дори не беше близо до плашещите викове на известната птица кукабара - в Австралия писъците на кукабара не изненадват никого.
Историята на двамата стригачи е записана от журналиста Бил Бийти. Според неговия коментар, когато други хора чуват историята, те често я приемат с подигравки, но мнозина отбелязват, че водопойът на Вилга наистина е много странно място и че австралийските аборигени винаги са го избягвали.
Нещо повече, кравите също усърдно избягваха тази поилка и когато шофьорите ги докарваха тук, те често отказваха да пият вода от нея. И те отказаха дори когато бяха донесени отдалеч и по пътя кравите страдаха от жажда.
„Не вярвам в призраци, но също чух тези писъци и никога няма да спра за една нощ на водопоя във Вилга“, каза един местен жител. Тогава кравите вече няма да се страхуват, те имаха много опит в живота. И всичко беше наред до около 9 часа вечерта. И тогава те изведнъж започнаха да се притесняват и бързо се сгушиха в тесен кръг. До сутринта вече бяхме на три мили от това ужасно място, но конете ни дълго трепереха фино време и не можеха да дойдат на себе си, дори когато карахме на 5 мили от водопоя."
Историята на хижата
Статията на Бийти не беше първата във вестника, която пише за това страшно място. Шест години по -рано Sunday Mail публикува още по -смразяваща история от автор на име Beachcomber.
Според тази история един човек си е построил хижа точно на брега на водопоя Вилга, недалеч от гара Рутвен. И тогава той се засели тук със съпругата си. Тя беше много опитна жена без признаци на истерия и свикнала да живее в отдалечени, отдалечени места. И първоначално с нея и със съпруга й всичко беше наред, нощем спяха спокойно и не чуха нищо плашещо.
И тогава един ден съпругът й се прибрал от работа на гарата и видял жена си, която била в състояние на тежък шок. Тя дори не успя да каже веднага какво се е случило, а след това каза, че не е видяла нищо, но чу най -ужасните писъци, които беше чувала в живота си. Те тръгнаха отстрани на лейката и започнаха толкова внезапно и внезапно, докато прекъснаха.
Нито тя, нито съпругът й преди са чували нищо за лошото място на водопоя Вилга, тъй като са дошли тук от друг район. Затова първоначално съпругът й реши, че съпругата му е просто уплашена от обичайните обаждания на нощни птици (същите обаждания на кукабара или бухал).
Той някак успокои съпругата си и скоро тръгна по работа за цели два дни. Когато се върна, видя жена си в състояние, близко до лудост. Имаше пристъпи на тежка истерия и между плача по някакъв начин каза на съпруга си, че отново чу ужасни писъци от водопоя.
Едва след това съпругът й повярва, че се случва нещо наистина странно и двойката веднага напусна хижата. Впоследствие никой не смееше да се засели в тази хижа, дори и тези, които нямаше къде да живеят.
Призраци
След като в пресата се появяват все повече истории за страховитите писъци на водохранилището във Вилга, хората започват да изучават каква може да е причината за това. Някои все още бяха убедени, че това е викът на бухал или други птици. Но други предполагат, че хората са чували писъците на умиращи хора, които са загинали на това място в миналото.
По -специално, на 16 март 1941 г. във вестник Sunday Mail е публикувано писмо от жител на Куинсланд с разказ за призрака на дете, излъчващо ужасни писъци. Преди много години едно момче от бедно семейство беше изпратено да отведе стадо коне до най -близкия водопой, който се оказа язовир Вилга. Момчето не се върна и когато хората отидоха да го търсят, намериха само няколко прясно изгризани останки от детето на брега на язовира.
Предполага се, че детето е разкъсано на парчета и изядено от диви прасета и е напълно възможно да си представим колко се е уплашил и каква болка е изпитал, поради което е могъл да крещи толкова ужасно.
И през 1945 г. вестник „Световни новини“публикува статия, че призракът на Вилга вероятно е бил стар клошар, който някога е полудял, а след това се е напил с някоя аборигенна напитка и си е прерязал гърлото.
Друга история е свързана с човек на име Уилфред, който е живял в хижа на брега на водопой в средата на 19 век и е пасал стадото си овце там. Една нощ група аборигени дойдоха тук и започнаха да се опитват да откраднат овца от стадото на Уилфред.
Мъжът забелязал това и започнал да крещи на местните да се махнат, но това само ги ядосало. В един момент те нападнаха Уилфред и го убиха, а тялото му хвърлиха в лейка. Само три дни по -късно други местни жители го намериха и го извадиха от водата. И малко след това бели гмуркачи нахлуха в някое аборигенско село близо до водопоя и отмъстително убиха всички мъже, жени и деца. Само един мъж с едно дете успя да избяга.
В днешно време много изследователи се опитват да разберат какво се случва на водопоя Вилга, но за тях няма късмет, те не чуха страшни писъци там.
