В търсене на рудни находища, двама канадски миньори през 1968 г. се озовават на страната на неназована планина, където виждат много странни сребристи камъни. Плътна мъгла се изви близо до камъните, скривайки портал към друг свят или измерение
Тази интригуваща история е подадена в Американския център за изследване на НЛО (CUFON) през 2010 г. от роднина на очевидец.
Това се случи през 1968 г. в северозападните територии на Канада, където двама миньори - Алекс М. и имигрант от Финландия Вейно Хаймонен търсеха нови рудни находища за Ванкувърската минна компания.
Мястото беше отдалечено и недостъпно и двамата работеха тук от два месеца, но не намериха нищо подходящо. Въпреки това, точно когато се канеха да си тръгнат, те се натъкнаха на нещо изключително необичайно.
Оглеждайки склона на друга планина, те забелязаха там странен прорез с плосък улей в дъното, с размери 15 метра на един и половина метра. В краищата на улука имаше два големи камъка, а целият улей беше осеян с някакви неразбираеми камъни.
Камъните бяха изобилно покрити с дебел слой мъх и лишеи, а от другата страна на това място висеше дебела стена от мъгла. Всичко изглеждаше толкова ненормално, че и двамата миньори веднага решиха да слязат там и да видят какво има там.
Когато стигнаха до улука, видяха, че по-големите камъни са с форма на банан и достигат около 90 см дължина, а по-малките камъни сякаш са съставени от още по-малки камъни със сребрист цвят и полупрозрачни. Тези малки камъни, според миньорите, приличали на жабешки яйца.
Те събраха няколко малки камъка, които бяха гладки като стъкло и с размерите на картоф, след което се опитаха да определят какъв минерал е това. Те не успяха, но откриха още нещо необичайно - парчета разтопена скала и шлака във формата на капка, които по всяка вероятност бяха получени в резултат на добив.
В същото време досега в този регион не са извършвани минни дейности. И двамата миньори знаеха това много добре, поради което бяха изпратени тук да търсят нови находища.
Докато те надуваха мозъка си кой може да извърши работа тук и какъв необичаен минерал е това, от време на време поглеждаха странично към странната мъгла. В крайна сметка той изнерви миньорите, те имаха чувството, че тази мъгла е нещо изкуствено и че е поставена тук, за да прикрие нещо.
Тогава те забелязаха огромно дърво, изкоренено и легнало до тази мъглива област. Това дърво очевидно не можеше да расте на тази планина, просто нямаше подходяща почва за него. Откъде идва и кой го донесе тук?
Мъглата особено изнервяше Алекс и не само го изнервяше, но сякаш го привличаше към себе си. Алекс не издържа и се приближи съвсем близо до пулсиращите облаци мъгла. Той се опита да погледне вътре в купчините и влезе в мъглата, а след това се случи следното:
"След около две стъпки в мъглата се озовах на тревисто поле. Тя се простираше, доколкото виждах. Тревата там беше до коляното и колкото повече вървях през полето, толкова по-висока ставаше тревата. Мога усети как духа вятър.
Когато кафеникавата трева стигна до кръста ми, реших да се оттегля, но веднага щом се върнах, тревата стана по -висока от кръста ми. В същото време започнах да виждам какво има отстрани и видях нещо далеч отдясно, което приличаше на оазис. Имаше дървета и имаше две палми по краищата.
В този момент разбрах, че имам достатъчно. Умът ми беше напълно празен, с изключение на едно малко парченце от мозъка ми, което се бореше с тази мания. После паднах на колене и някак си излязох на четири крака от мъглата."
Алекс беше шокиран от видяното и се разтревожи. Чувстваше се изтощен и изтощен. Той дори не можеше да се изправи, когато излезе и легна на камъните, едва дишащ. По -късно той каза, че се чувства застрашен от мистериозната трева и че е в състояние на неспокоен страх, който сякаш му крещи, че е опасно да отиде там.
И тогава се случи следното:
Той отново погледна мъглата и сега видя две човешки фигури там. Те застанаха на ръба на мъгливата завеса и го погледнаха. Те витаеха - левитираха над земята на разстояние около метър. Те бяха с размерите на мъж, имаха дълга белезникава коса и същите белезникави дълги бради по лицата.
Изглеждаха като на около 40 години и приличаха на представители на бялата раса. Очите им обаче бяха необичайни, не като тези на хората. Приличаха на еднояйчни близнаци и бяха облечени в бледокафяви панталони и под коляното, облечени с колан. На краката ми имаше сандали.
За миг Алекс погледна в другата посока и когато отново погледнаха тези фигури, той видя, че единият все още стои на ръба на мъглата, а другият човек беше отишъл в дълбините на мъглата и едва се забелязваше. Те никога не му казаха нищо, просто го гледаха мълчаливо. Алекс се почувства шокиран и съкрушен, а след това реши да се върне при партньора си и двамата скоро напуснаха това място и отидоха в лагера си.
Алекс не каза нищо на партньора си за преживяното и видяното, когато беше в мъглата и когато излезе от нея. И той не каза нищо на никой от другите хора. През следващите години той си спомняше онова, което бе виждал отново и отново и се измъчваше през цялото време, не смеейки да дойде отново на това място и да намери това, което той нарече „врата”.
Само десетилетия по -късно Алекс най -накрая сподели тази история с брат си Бил, а през 2010 г. реши да я изпрати в Центъра за изследване на НЛО. След това специалистите на Центъра успяха да намерят контакти с Алекс, но той беше много недоволен, че Бил им разказа тази история. И разбира се, той не каза нищо за това къде точно е това странно място.
