Чупакабра и някои други криптиди, които също са били в контакт с хора от дълго време, очевидно използват някои методи за защита, използвайки специални звуци, които плашат хората от тях
Теорията, че някои криптиди имат способността излъчва инфразвук, да изплаши човек или да го уплаши, не е новост. Смята се, че Йети например има тази способност. Те могат да издават звук, който не може да бъде възприет от човешкото ухо, от което човек е обзет от силен страх или започва главоболие.
Съществува обаче и друга теория, според която chupacabras или други криптиди могат да издават звук, подобен на свирка, който е доста чуваем за хората, което също действа като доказано възпиращо средство за очевидци.
Според известния американски уфолог Ник Редферн той е посетил Пуерто Рико преди много години и местният водач Орландо Пла му е разказал нещо интересно за чупакабрите, което никой криптозоолог не е познавал преди.
Първо, той разказа историята, че чупакабрите са много податливи на свистещи звуци. Дотолкова, че ако при вида на чупакабра започнете да свирите богато, тогава чупакабра уж ще замръзне на място за известно време, сякаш омагьосана от този звук.
Подобен свистящ звук, само много по -остър и по -дълбок, може да издаде самата Чупакабра, ако се чувства в опасност. Според същия Орландо Пла, той твърди, че е чул история за това как местен жител е забил чупакабрата в ъгъла и тогава тя е започнала да свири толкова силно, че човекът е получил впечатлението от този звук, сякаш остри игли са били забити в тъпанчетата му.
Той завърши с факта, че мъжът, неспособен да понесе силна болка в ушите, беше принуден да избяга, след което чупакабрата избяга безопасно.
Нещо подобно се среща при контакти в т. Нар. Dogmen (известен още като Dogman). Този специфичен за САЩ криптид е като куче или вълк, който ходи на два задни крака.
Понякога се бърка с върколак, но за разлика от последния, Догман има много малко човешки черти. Той наистина прилича на изправен вълк или куче. Също така, кучетата никога не са били забелязани за промяна във формата на тялото им.
Около тях има много противоречия, вариращи от факта, че тези същества просто се бъркат с обикновени вълци или кучета, които нараняват лапите им и поради това могат да се движат по странен начин, или вярвайки, че очевидците приемат по -познатия Йети за Догман.
През август 2008 г. в района между Остин и Сан Антонио, Тексас, малък фермер обиколил земята си около 11 часа сутринта и видял в далечината това, което първоначално взел за елен. Но когато яхна по -близо, той умря от страх, тъй като ясно видя голям вълк близо до пътя, изправен изправен на задните си крака.
Той го наблюдаваше от разстояние около 9 фута и след това се почувства зле. Не от страх при вида на това чудовище, а сякаш беше болен. И това се случи в момента, в който съществото обърна глава и се взря право в него, а след това „стреля“по него със „звукова вълна“.
Ранчовъдът възприема този звук като „дълбоко бръмчене“и когато бръмченето го обзе, той веднага усеща гадене, замаяност и усещане за стягане и скованост в ръцете си.
Той се уплаши и веднага се опита да обърне колата и да потегли оттам, което по някакъв начин успя да направи. И едва когато се отдалечи от чудовището на достатъчно разстояние, всички негативни усещания веднага изчезнаха.
