В края на Втората световна война словашки партизанин се озова в странна пещера, където стените бяха гладки, сякаш направени от черно стъкло, а в края на тунела на пещерата откри огромен „хангар“с йероглифи на стени
През есента на 1944 г. словашкият партизански командир Антонин Хорак ръководеше операциите в планинския район на Татрите. Това е периодът на Словашкото национално въстание, което е организирано партизанско движение на словаци и руснаци в опит да изгони германските окупатори от Словакия.
Времето беше много опасно, врагът все още се чувстваше много спокойно и беше възможно да се движи само с голяма предпазливост, тъй като във всеки момент съществува риск да се натъкне на нацистки патрули.
В един момент отрядът на Хорак се натъкна на такъв патрул и почти всички негови войници бяха убити, а самият той беше тежко ранен. Когато Хорак се събуди, след като беше ранен, видя, че лежи в кална изкопа, цялата в кръв, и труповете на войниците му го обграждат. В този окоп остатъците от отряда на Хорак се опитаха да се скрият от патрула.
Известно време Хорак лежеше кървящ, но изведнъж наблизо се появиха двама местни жители и го извадиха от окопа. На импровизирани носилки те пренесоха него и двама оцелели по чудо партизани до някоя горска пещера, за която Хорак не знаеше нищо.
Жителите сложиха войниците близо до изхода от пещерата и казаха, че могат да лежат там и да се възстановят от рани, които са недостъпни за германците. Те казаха, че тази пещера е тайна и че много малко хора знаят за нея, докато предупреждават, че Хорак и хората му не са влизали в дълбините на пещерата.
Те обясниха тази забрана с факта, че уж вътре има много стръмни скали, а тук има и „призраци“.
Хорак обаче беше интелигентен и остроумен човек, той веднага разбра, че селяните крият нещо и не казаха нищо, и че тази пещера не е проста. Затова той веднага си направи „бележка“в главата, че когато му се удаде възможност, ще се качи, за да изследва пещерата.
Раните на Хорак бяха превързани и не бяха животозастрашаващи. На следващата сутрин началникът сред селяните застана над черния проход към пещерата и прочете няколко молитви, след което всички селяни си тръгнаха, като казаха, че ще се върнат вечерта и ще донесат храна и вода.
Хорак реши, че сега е моментът да проучи пещерата. Той все още беше много слаб, но взе със себе си свещ и започна бавно да си проправя път в тъмнината на тунела, като се държеше за стената с една ръка.
Скоро той разбра, че стената е станала странно гладка и сега не прилича на обикновен камък, а се усеща като гладко полирана повърхност. Външният вид на стените също се бе променил, сега те бяха прави и прави проходи, на външен вид сякаш от тъмно стъкло.
Входът на пещерата. Рисунка на Хорак
Около час и половина Хорак вървеше по този тунел и след това видя дупка в пода, в която веднага се спусна. Той се озова в огромна овална стая, чиито стени бяха очевидно изкуствени. И на повърхността им бяха изрисувани някои неразбираеми знаци, подобни на йероглифи. Хорак си спомни, че е видял същите необичайни знаци близо до входа на тази пещера.
Хорак се приближи до стената и я почука с пръчка, отговорът беше силно ехо, сякаш зад стената имаше празнота. Тоест той всъщност е бил в някакъв огромен хангар. Стените му бяха лъскави и гладки, сякаш от оникс. Хорак се опита да надраска стената с камък, а след това с нож, но не успя да остави драскотини.
Тогава Хорак реши да се върне обратно към входа на пещерата, така че изчезването му да не предизвика подозрение сред селяните. В следващите дни той многократно напускаше тунела и стигаше до мистериозния „хангар“, изучавайки го.
Разбрал, че тунелът е с форма на полумесец, а след това открил на едно място древни кости, мечки на вид, но много големи. Хорак мислеше, че това са останки от праисторическа пещерна мечка.
Веднъж той стреля по пистолета в стената, но дори куршумите не можеха да оставят следа върху него. А в стената на „хангара“той откри необичайни канали, от които идваше топла радиация.
Тогава местните започнаха да оставят един човек с Хорак и неговите двама партизани и по този начин Хорак вече не можеше да напусне и да проучи тунела и „хангара“. Той обаче записа всичките си мисли за това място в дневника си.
По -късно други партизани дойдоха за тях и ги заведоха в четата си, но Хорак продължи да мисли за това странно място дори след края на войната. Много пъти той се опитваше да се върне там и да се опита да намери тази пещера, но всеки път нещо пречеше.
През 1965 г. Хорак най -накрая решава да разкаже на други хора за необичайната пещера и не просто да разкаже, а да напише статия за нея и да я изпрати до Националното спелеологическо общество (САЩ). В статията той нарече тази пещера „Лунна пещера“или „Лунна мина“и когато статията се появи в списанието, много геолози, пещерняци и авантюристи от цял свят също получиха идеята да намерят тази пещера.
Проблемът обаче беше, че политическият климат в Чехословакия не беше благоприятен за свободното пристигане на жители на западните страни в страната, а самият Хорак отдавна емигрира в САЩ. Той обаче не се отчайваше. Той говори за Лунната пещера пред многобройни изследователи и дори д -р Дж. Алън Хайнек от проекта „Синя книга“(изследване на НЛО).
Едва през 1980 г. чешките изследователи Иван Макерле и Михал Брумлик тръгват да търсят странна пещера в района на Татра, посочена от Хорак. Те не откриха нито една пещера, нито последващите търсещи, които бяха особено много през 90 -те години на миналия век, когато Желязната завеса падна, не я намериха.
Основният проблем е посочен от факта, че в дневника на Хорак районът, където се намира странната пещера, е посочен доста неясно. Той спомена само, че това място се намира в Татрите близо до селата Здиар, Любочня и Плавеч. Целият този район обаче е огромна ненаселена територия, което е просто нереално да се провери нагоре и надолу.
И до днес от време на време в новините на Словакия има бележки за нови търсения на странна пещера и дори, че тя най -накрая е намерена. Истинско потвърждение за това обаче не се предоставя.
Уфолозите смятат, че Хорак безспорно е попаднал на тайна извънземна база, която вероятно са напуснали поради факта, че войната избухна и неочаквано голям брой хора се появиха в региона. Ето защо, казват те, Хорак не е намерил летящи „чинии“в „хангара“.
Съществува и теория, че Хорак се е натъкнал на изоставените подземни тунели на древна високо развита цивилизация, съществувала в Европа преди хиляди години. От него до наши дни има само мистериозни подземни тунели, по които археолозите редовно се препъват … Вярно е, че тези тунели изобщо не приличат на описаното от Хорак.
Хорак можеше да се опита да даде повече отговори на многобройни въпроси, но скоро след статията си за пещерата, той изведнъж изчезна някъде и какво се е случило с него все още не е известно. По някаква причина изследователите също не успяха да намерят нито едно споменаване за него във военния архив.
