В началото на ХХ век в малко британско градче най -малко трима души загинаха, след като всички докоснаха стара шапка, която се смяташе за прокълната и в която уж се пазеше пепелта на убито джудже
Кухненският съд, в който се твърди, че съдържа пепелта на починал гном и който е прокълнат, е бил поставен в мазе с зазидан вход за 50 години, след като е причинил смъртта на трима души.
Не, това не е градска история на ужасите или сюжет от филм на ужасите, това е истински, макар и много странен инцидент от историята на Северен Йоркшир.
Погребаният съд се съхранява 50 години в мазето на имението Farm в Източен Халтън докато през 70 -те години строителите не отвориха мазето по време на ремонта.
Когато открили шапката за манджа в мазето, местните се опасявали, че проклятието ще бъде освободено. Те увериха, че шапката е наистина прокълната и смъртоносна за хората.
Говореше се, че първата жертва на тази шапка е шестгодишно момче Чарлз Аткин който живееше в имението Farm. Веднъж той случайно докосна гърнето с ръка и още на следващия ден имаше инцидент, когато върху него падна каруца, натоварена със сено. Момчето почина.
Братът на Чарлз - Джон Аткин, по -късно каза, че баща им държи шапката в мазето и строго забранява на децата да се приближават до нея. Вероятно бащата на момчетата е знаел, че шапката е прокълната, но по някаква причина я е държал в къщата си.
"Но един ден играехме в мазето и Чарлз случайно удари боулера с ръка. На следващия ден бяхме на поле близо до Хъмбър и Чарлз играеше до една от вагоните със сено, когато тя падна точно върху него, убивайки го."
"Винаги се страхувах от това гърне. По онова време в нашето село имаше много суеверия за това нещо, казаха ни, че гърнето съдържа пепелта от мъртво джудже, което беше убито в абатството Торнтън."
"Те разказаха историята на тунел, който минава под земята между абатството и мазето ни и че когато джуджето беше убито, монасите пренесоха останките му по тунела и тайно изхвърлени в саксия."
"Семейството, което е живяло в тази ферма преди нас, се е преместило от тук, след като детето им е починало."
Джон също каза, че в тяхното село имало още едно мъртво дете - момче, което решило да се отърве от тенджерата, извадило го от мазето, занесло го до селското езерце и го хвърлило във водата. И час по -късно той умря - каруца го прегази, а малко по -късно един от местните жители извади тенджерата от езерото и я занесе обратно в мазето на фермата. До края на деня този човек също беше починал.
След смъртта на малкия Чарлз, баща му решава да зазида мазето с тенджера.
През 70 -те години, почти 50 години по -късно, тази историческа сграда е купена от бизнесмен Джон Мортън и работниците отвориха мазето по време на ремонта.
Джон Мортън беше местен и разбира се беше чувал за легендата за шапката -убиец, но беше силен скептик и не вярваше в такива неща. Много строители обаче повярваха и малцина от тях се осмелиха да се приближат до саксията от мазето.
Алф Барууд беше един от онези редки смелчаци, които не се уплашиха от шапката и той я погледна.
След откриването на проклетата шапка за котела, Джон Мортън все пак реши, за всеки случай, да се предпази от проклятието и покани свещеника Боб Кениън да извади шапката от мазето. Но по -късно и двамата взеха решението „да не бушуват прилично“и се ограничиха до факта, че свещеникът извърши обряда на екзорсизма.
След това чайникът се поставя в бъчва, а цевта се поставя в специална стоманена клетка, прикрепена към стената.
„Много е лесно да се смеете на всичко това, но има нещо повече от това, което си мислим“, коментира ситуацията преподобният Кениън.
Оттогава шапката за котела, предполага се, все още е в цевта и клетката в мазето, досега никой не смее да я смущава.
